четвъртък, 12 ноември 2009 г.

За гарвана


Имало едно време един принц и една принцеса. Принцът обичал толкова много принцесата, както принцесата обичала своя принц. Но, както във всяка приказка имало и зъл магьосник, който също искал принцесата за себе си, но не защото я обичал, а защото не можел да понесе мисълта тя да е с принца и да ги гледа щастливи двамата.
Принцът и принцесата били толкова щастливи заедно, че въобще не забелязали злите планове на магьосника да ги раздели. Но една зимна вечер, точно преди да избягат заедно и да се оженят, злият магьосник решил да убие принца и да открадне сърцето на принцесата. Но той не знаел, че вечерта преди сватбата им, преди да избягат, принцесата дала на принца своя пръстен в знак на вечната връзка помежду им, а принцът й обещал, че ще го носи винаги и ще я пази от всичко.
В тази студена вечер принцът точно тръгнал към вкъщи и се радвал, че му остава само една вечер, в която да е далеч от принцесата. Но точно тогава в тъмната уличка го пресрещнал злият магьосник. Той се опитал да убие принца с магия, но не успял. Принцът оживял, но се превърнал в гарван. Оказало се, че пръстенът, който носел, поел част от заклинанието и спасил живота му. Вместо да умре, принцът останал затворен в тялото на гарван между света на живите и света на мъртвите.
И така дни, месеци, години гарванът обикалял по света. Бил по-различен от всички други, но не помнел защо, не помнел откъде е дошъл. Не помнел и защо носи пръстен на крачето си.
А през това време принцесата го търсила. Плакала за него, но той не се появил.
Една вечер, докато гарванът летял, чул как една баба разказва на внучето си приказка за един принц, една принцеса и зъл магьосник, който се опитвал да ги раздели. В този момент гарванът си спомнил за неговата принцеса, най-после разбрал защо носи пръстен на крачето си. Веднага извадил пръстена, взел го в човката си и литнал към принцесата. Искал да я утеши, да я спаси и да развали магията.
Но принцът закъснял. Когато стигнал до замъка, принцесата вече била мъртва. Тя отказала да понесе мисълта, че нейният принц го няма и отказала да се ожени за злия магьосник, който в гнева си я превърнал в камък. Когато видял своята мъртва принцеса, принцът-гарван не можал да понесе това, не можал да понесе и неспазеното си обещание, че винаги ще я пази и от мъка... сърцето му се превърнало в камък. След това малко, по малко целия се превърнал в статуя.
Днес той още пази портата на замъка, където е неговата принцеса, за да не стигне никой до нея и да не я нарани. А в човката си още държи пръстена, който символизира вечната връзка помежду им.

The end